Всички сме изпитвали мъчителната болка от разбито сърце, независимо дали тя е била причинена от несподелена любов, предателство или от загубата на скъп за нас човек.
Някои от нас намират начин да продължат напред чрез подкрепата на близки приятели и любими хора, докато други потъват в работата си и ежедневието, за да забравят по-бързо. Мнозина прибягват до терапия, а други намират своята утеха в изкуството – там, където се сблъскват емоциите, за да бъде създадено нещо ценно и уникално.
Изкуството може да изобрази всички човешки емоции, състояния и преживявания като например меланхолия, самота, щастие, алчност, страсти или дори мъчителна болка. И днес ви представяме пет впечатляващи картини, които ни показват непреодолимата болка на разбитото сърце.
„Офелия“ – Джон Евърет Миле (1851-52)
Историята на Хамлет и Офелия е пълна с противоречия, едно от които е дали самоубийството й е провокирано от лудост, предателство или и от двете. В тази картина можем да видим последното издихание на Офелия. Лицето ѝ е спокойно, сякаш тя приема съдбата си. Сърцето й е разбито и буйната природа, която я заобикаля, не е достатъчна, за да я върне към живота. Душата й е мъртва, затова тялото й трябва да я последва.
„Библис“ – Уиля̀м Адо̀лф Бугеро̀ (1884)
Съществуват доста версии за мита за Библис, но тази на Овидий е най-популярната. Тя разказва историята на нимфа, която се влюбва в брат си. Убедена, че в любовта й няма нищо лошо, тя решава да признае чувствата си. След като брат й научава за забраненото влечение, се отдръпва от нея. И заради силната болка и безкрайните сълзи нимфата умира и се превръща в пролет, която напоява земята със своята скръб.
„Сбогуването на Наполеон с Жозефина“ – Ласлет Джон Пот (XIX век)
Тази картина на Ласлет Джон Пот изобразява момента, когато Наполеон иска развод от Жозефина. Причината е, че тя е безплодна и не може да го дари с наследник. Жозефина е напълно опустошена и очевидно трудно ще се възстанови от тази жестока раздяла.
„Любов и болка“ – Едвард Мунк (1895)
Тази картина е част от серията, известна като „Вампир“, и ни показва мъж, утешаван от жена. Използваните сини и сиви нюанси от художника са, за да представи болката на мъжа, докато жената е изобразена в по-жизнени цветове. Може би тя е неговото спасение или спомен за миналото, което той прегръща с умиление.
„Меланхолия“ – Едгар Дега (1874)
Известен със своите картини с балерини, в това свое различно платно Дега показва болката на жена, която лежи на диван. Няма официални сведения за това коя е жената или каква е историята зад нейната скръб. Но може би тя страда от загубата на любим човек, сърцето й е било разбито или е била предадена.
142
