Може би след трийсетина години, в някоя топла, дъхава вечер, ще разказваш на сина си за живота, който си имал като млад. Под мастиленото небе с разляти звезди, може би ще си спомниш и преглъщайки буцата в гърлото, ще разкажеш за мен. За жената и любовта, която си мълчал цели десетилетия. Може би чашата вино ще ти даде смелост да прошепнеш името ми пред друг човек и да ме споделиш, за да не се разтворя в нищото, когато смъртта настъпи ( дай Боже, и тогава – след много, много години ). Прочети повече „Винаги ще си остане нещо недовършено…“ →