Поезия

❞ … “Чакам те“ струва повече от което и да е “Обичам те“, от което и да е “Завинаги“, от което и да е “До утре“. Чакам те означава, че съм избрал за кого да съм тук. Мислил съм за това, знаеш ли? Това ме прави щастлив – да съм нищо за всички, но всичко за теб… ❞

Рикардо Бертолди

– Бабо, тежи ми, много ме боли, бабо!

– Знам, миличка, знам! В очите ти го виждам.

– На сърцето ми тежи, бабо! Толкова го обичам!  Прочети повече „Истинската Любов не тежи и не свършва“ →

– Любовта се усеща предимно вечер. Когато я няма…
Стъмва ли се сякаш нещо ме хваща за гърлото и ме стиска. А пред очите ми – мъгли.
– Ти добре ли се чувстваш? Как живееш сега? Пълни ли са ти дните?
Вярвай ми много въпроси имам да ти задам, но ги трупам в мене, защото знам, че няма да ми отговориш.
Както винаги не си… Прочети повече „Любовта се усеща предимно вечер“ →

Може би след трийсетина години, в някоя топла, дъхава вечер, ще разказваш на сина си за живота, който си имал като млад. Под мастиленото небе с разляти звезди, може би ще си спомниш и преглъщайки буцата в гърлото, ще разкажеш за мен. За жената и любовта, която си мълчал цели десетилетия. Може би чашата вино ще ти даде смелост да прошепнеш името ми пред друг човек и да ме споделиш, за да не се разтворя в нищото, когато смъртта настъпи ( дай Боже, и тогава – след много, много години ). Прочети повече „Винаги ще си остане нещо недовършено…“ →

От далеч те обичам!
Без да мога да усетя аромата ти,
Без да мога да те прегърна.
Без да мога да се докосна до лицето ти.
Просто те обичам!
Така от далеч те обичам!
Без да мога да хвана ръката ти.
Без да мога да докосна душата ти . Прочети повече „От далеч те обичам. Без да мога да усетя аромата ти…“ →

Идва момент, в който щастието не е в излизането с приятели, закъсняването вечер или…  Прочети повече „Твоето семейство – Щастието е когато затвориш вратата на дома си и…“ →

“Вчера говорех с баба ми, говорех ѝ за онзи, който ми беше изневерил, наранил. И тя ми каза:
Знаеш ли, по мое време когато един мъж се влюбваше в една жена, винаги я обичаше и уважаваше. Един ден бях на пазара, аз и дядо ти се бяхме запознали току-що и се разхождахме ръка за ръка. На всеки щанд по нещо ме удивяваше – гривни, обеци, цветове, всичко беше много хубаво, но по онова време липсваха пари и не можех да си позволя нищо.

Прочети повече „Любовта е любов“ →