Весели празници!

Любовта никога не умира от естествена смърт

Любовта никога не умира от естествена смърт. Умира, защото не знаем как да допълним нейния източник. Умира от слепота, грешки и предателства, умира защото сме я приемали за даденост, от безразсъдство, защото не сме я култивирали. Пропуските са по-смъртоносни от направените грешки.

АНАИС НИН

249

Може би след трийсетина години, в някоя топла, дъхава вечер, ще разказваш на сина си за живота, който си имал като млад. Под мастиленото небе с разляти звезди, може би ще си спомниш и преглъщайки буцата в гърлото, ще разкажеш за мен. За жената и любовта, която си мълчал цели десетилетия. Може би чашата вино ще ти даде смелост да прошепнеш името ми пред друг човек и да ме споделиш, за да не се разтворя в нищото, когато смъртта настъпи ( дай Боже, и тогава – след много, много години ). Прочети повече „Винаги ще си остане нещо недовършено…“

117

От далеч те обичам!
Без да мога да усетя аромата ти,
Без да мога да те прегърна.
Без да мога да се докосна до лицето ти.
Просто те обичам!
Така от далеч те обичам!
Без да мога да хвана ръката ти.
Без да мога да докосна душата ти . Прочети повече „От далеч те обичам. Без да мога да усетя аромата ти…“

205

“Вчера говорех с баба ми, говорех ѝ за онзи, който ми беше изневерил, наранил. И тя ми каза:
Знаеш ли, по мое време когато един мъж се влюбваше в една жена, винаги я обичаше и уважаваше. Един ден бях на пазара, аз и дядо ти се бяхме запознали току-що и се разхождахме ръка за ръка. На всеки щанд по нещо ме удивяваше – гривни, обеци, цветове, всичко беше много хубаво, но по онова време липсваха пари и не можех да си позволя нищо.

Прочети повече „Любовта е любов“

84